Май-ски дни

Май беше най-вече пътуващ. Цъфнаха лалетата в градината (за първи път в живота си имам градина!) и потеглихме на една бърза и много-пълнеща-душата екскурзия до Перперикон. Спомням си, че като стигнахме Родопите, 3 дена не спрях да повтарям”Кака мая Зелено!”. Кака мая = колко много. Израз, усвоен от една прекрасна вече 4-ри годишна фурия. Перперикон ни пренесе назад в едни по-мистични времена, а при Севда се почувствахме като у дома си – с домашно турско кафе на припек, божествени гледки и спокойни залези.

Не пропуснах и вече традиционното съботно кафе по женски във Фабрика Дъга. Едно много изкушаващо място за любителите на кафе и домашни десерти. (Be warned!) 

После дойде Бостън!!! Две слънчеви, розови, пролетни седмици. Бяхме там по работа, или по скоро да планираме работата за идните шест месеца. Най-хубавото беше, че бяхме всички седем маркетоложки заедно. И имахме коли, с които да щъкаме из Бостънските околия, след-работно и уикендско. Първия уикенд прекарахме в през-океанско пътешествие и в лежерна, неделна разходка из слънчев Бостън.

Оказа се, че е първият слънчев и горещ ден за годината (30+ градуса!).

В един от дните след работа се разходихме до Кеймбридж. Потопихме се в света на Джон Харвард и с много смях и лудории се смесихме с тълпата в Harvard University.

В Четвъртък се озовахме на изненадващ off-site брейнсторминг в Chatham Bar Inns, Cape Cod. Оказа се един от луксозните хотели on the cape, напълно предразполагащ да си излезем от главите и да мислим за нови и различни-от-ежедневните неща. Хотелът беше подходящ за Великия Гетсби, озъртах се зад всеки ъгъл да видя дали няма да се появи.

Успяхме и да се разходим за 15 минути до безкрайния океан. Спомних си как се развълнувах миналата година, когато го видях за първи път, усетих такава притегателна сила към него, че веднага се обадих на П. да издекламирам: I am a sea-side kinda girl! Някой ден ще живеем в къща на плажа!

През втория уикенд се запътихме (разбира се!) към океана. Първо напазарувахме хубаво в Wrentham Outlet Village. От невинна, бърза разходка, посещението на Рентам се превърна в shopzilla (или както си е добре познато на български, ситуацията беше като луд с картечница) – ризи, обувки, рокли, часовници, козметика… няма да задълбавам, само ще ви покажа багажника на колата.

В ранния следобед се запътихме към Newport, Rhode Island, или мястото под слънцето, по което всички все още въздишаме и мечтаем някой ден да се върнем за по-дълго. Нюпорт има една необяснима, магнетична притегателна сила, но е най-вече известен със своя Cliff Walk – една пътека на ръба на океана, промушваща се измежду гигантски, старинни имения.

Всъщност атмосферата няма нищо общо с типичния американски град, по скоро навява Европейска аристократичност. Нямаше как да пропуснем да си направим една бърза фото-сесия на фона на внушителните имения. Подухващия вятър ни мотивира да се облечем с всичко, което имаме налично. Получи се много добра комбинация.

Втората, и последна, седмица, посетихме офисът ‘майка’. Загубихме се в лабиринт от коридори и стаи, закъсняхме за няколко важни срещи, заровихме се в библиотеката за размяна на книги (придобих това бижу – 100-годишният старец, който скочи през прозореца и изчезна) и завършихме подобаващо Бостънския щурм с огромен коктейл.

Полетът на връщане беше нощен, дълъг и тежък. Буквално не помня какво се случи до края на месеца. Имам спомени от един рожден ден с лудетини и от ежегодното парти за сечене на дърва у нас – yes, we are THAT weird – от което снимки очевидно няма, защото имаше много работа:). Оставям ви с две луди снимка – чудесно е човек да има, приятели, които споделят лудостта му – и с пожелания за слънчев и изпълнен с приключения Юни!

Leave a Reply