Имам vs. споделям

Разхождам се из центъра на София, мирише на липи, и чакам да дойде време за първата ми клубна среща на Toastmasters. Зачудих се как да се представя. Като една истинска Везна, мисълта ми направи няколко кълбета, преди да се спре на следната чуденка: защо ние хората имаме склонността да описваме хората в живота ни с “наши”? Например: “Моят приятел” или, ако случайно някой ни попита, отговаряме: “Имам си приятел.” Отвътре ми идва да кажа нещо съвсем различно. Предпочитам “Човекът, с когото споделям (радостта в) живота си” или “Ние сме заедно (във хубаво и лошо)”. Толкова по-естествено ми звучи. В крайна сметка, никой не е собственост на някой друг. Да се чуди човек, защо така се изразяваме?!?

Leave a Reply