Ангелчето ми умря или как се привързваме към ненужни вещи без да разберем

My Christmas Angel

Преди повече от две години това разпръскващо светлина ангелче кацна на моя прозорец. Подариха ми го приятели, по времето на края на една любов и загубата на един човек. По Коледа. Ей така, за да ми свети и всяка нощ да ме кара да вярвам, че ангели (добри хора) има. Незнайно как толкова съм се привързала към него. И го разбрах едва когато то падна от перваза и се натроши. Буквално му се прекършиха крилата. Стана ми мъчно, че тново губя нещо. И се замсилих. Разбрах, че всъщност прекалено лесно се привързвам, а не трябва. Всичко е преходно. И е хубаво да е така, защото иначе ще седим на едно място и няма да научим нищо ново и няма да дадем шанс на новите хора в живота ни.

Нали в крайна сметка животът ни дава не хората, които искаме, а тези от които имаме нужда. Хора, които ще ни помогнат, хора, които ще ни наранят, хора, които ще ни напуснат и такива, които ще ни обичат, защото тези хора ще ни помогнат да станем човека, който трябва да бъдем.

2 thoughts on “Ангелчето ми умря или как се привързваме към ненужни вещи без да разберем

  1. трогателно заглавие хахах 😀
    а иначе в будизма много се засяга темата за преходността и привързаността.
    много интересно за четене. а да пък не говорим за практикуване..

    1. хахаха 😀 трябваше да му направя подобаващо изпращане! нещо за четене ще ми препоръчаш ли? за будизма?

Leave a Reply